let`s talk about love

Ok,let`s talk about love …and relationships,тааа-да!



Чудя се какво ли е неприкосновеното значение на любовта,от доста време се замислям над този чудноват въпрос.В този шарен свят,в това забързано имаме ли време да помислим над това,и да разгадаем загадката на вековете?
Как мислите?Дали е вярност,дали е привързаност,непрекосновенност,нужда или може би мистерия,зад която се крият вечните истини и клишета...
Това,което знам със сигурност е,че всеки иска,желае,има нужда да бъде обичан,и че в този свят,в който живеем любовта се изживява паралелно-различно-поотделно за всеки от нас,едно малко чудо.
Тя ни зарежда с енергия,независимо какво правим.Но,все пак го правим за себе си,за да почувстваме с цялото си същество,премесено с доза егоизъм,че сме желани и искани.
Доста често любовта е причината да се вървим напред,но и тя може да бъде мухичката,която бръмчи в главата ни и ни кара да погледнем назад...имаме ли избор?
Да,такава е любовта,за нея са се водили войни,за всеки случай любовта познава всяко едно чувство след себе си...тя знае що е невинност,нежност,страс,привързаност,болка,отмъщение,ревност,подаяние и т.н.
Питаме се защо постъпваме така...защото ще получим и обратното ще дадем любов,но няма да ни върнат жеста.
Любовта е една от най-сложните думи,които знам...момент тя е чувство.Най-силното при това и колко иронично...може да гради и събаря всеки по пътя си,само с едмо щракване на пръстите...
И все пак я има...в този студен свят,трябва да има поне една ярка светлина,запалена от блещукащите светулки...без нея ще се оплетем в паяжините на света.to be continued...

face to face?

Говорещи.ДВИЖЕЩИ се.Обичащи се.Забърани.Натоварени.Искащи.Нуждаещи се. Мразещи.Истински...откъснати малко или много от реалността.Това сме ние,щътакащи напред-назад Homo sapiens ,да се зачудиш откъде сме се пръкнали толкова интелигентни и в същото време невъобразимо глупави.Достатъчно целонасочени и в същото време като мухи без глави,каква ирония,нали?Заключени в границите на своето ежедневие,превърнали сме се в машина за нужди,които по един или друг начин трябва да задоволим.Опитвайки се да избягаме от тази рутина ,ние просто си мислим,че можем да скочим в неизвестното,но пулсът ни се забързва,времето спира и ние отсъпваме крачка назад,за протокола казваме просто „не мога”.
От друга страна сме само прашинки във Времето,които ще се заличат,щеизбледнеят и ще изчезнат,колко простичко нали?Като стара употребена вещ негодна вече да съществува за времето и пространството си,отстъпвайки място на другите Новите.Така е в безкрайността,после какво?
Една безкрайна мрежа от частици,плетяща във времето цикли и оставаща зад гърба си старото,готова да посрещтне новото.
Колко много неща са се променили от началото на всичко...
Вече не мислим,че земята е плоска или че е център на Вселената.Сега познаваме всяка точка от планетата,вземаме,вземаме,вземаме,вземаме...и ох,забравихме да даваме.
Вече не рисуваме едниот най-великите картини на света,отмина ерата на великите географски открития,няма вече преселване на народи,има изселване на народи...
Дали светът върви назад или ние просто сме объркали посоката?или идва времето на реалистичната модерна представа за света,гайки,болчета,кабели...ерата на „Металната кутия ” бих я нарекла аз,която има за цел да улесни живота на нас,хората,но всъщтност ни прави по-мързеливи и безцелни.
Аз ще напиша писмо по електронната поща,защо да го пиша на ръка,следкато има по-лесен начин?
Напредък до известна степен,но вербалната комуникация отнема живота на връзките face to face.
Има още много да се каже...засега толкова.

тютюнопушенето на обществено място

Неотдавнашни изследвания показват, че никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък и e фактор на удоволствие при тютюнопушене. Никотинът е и най-ключовият пристрастяващ елемент в процеса на тютюнопушене. Друго изследване[2] показва, че пушачите по-лесно задържат вниманието си и имат по-добра памет по време на умора, отколкото непушачите.
Външни отрицателни последствия :
Външни негативни последствия могат да бъдат: пожълтели зъби и мустаци, неприятен дъх, неприятен вкус, притъпено мирисоусещане, суха кожа на лицето, пожълтяване на пръстите и дланите, липса на сън и др.
Пасивно пушене :
Вдишването на тютюнев дим от хора, които не практикуват тютюнопушене, се нарича пасивно тютюнопушене. Пасивните пушачи са изложени на същите здравни рискове, като активните пушачи.
това са само факти,но върху тези факти е изложен на риск здравето на хора непошачи,ето затова е необходимо да се поставят мерки и забрани на тютюнопушеното на обществени места.Тук не се оповаваме на пришявка а,на заинтересеваност,толерантност и грижа за здравето,най-вече и за едно по културно ниво.Статистиката показва, че българите са на трето място в Европа по брой изпушени цигари на ден. У нас активните пушачи са 1 милион и 900 хиляди.

Деца правонарушители

Деца-правонарушители,кой е виновен,и с какво? По-интересния въпрос е към кого да се обърнем,към коя институция да се насочим ,за да не ни говори празни приказки държавата?За жалост много труден въпрос в наше време.
Няма ме нужда от статистики и данни,не от празни обещания и думи,тук трябват да се дадат резултати.Не е нужно много да се огледаме и да разберем колко много агресия,колко много негодуване в това наше болно общество.
Ще попитам аз,защо?Какво се е случило,какво продължава да се случва?И какво ще се случва за в бъдеше,ако някой не си мръдне пръста? Много въпроси с отворен край, отговорът липсва.
Интерпретирайте както пожелаете, но не трябва да стоим над чаша ракия и салатка и да негодуваме само, тук има проблем, всеки проблем има решение.
Другото, което е много важно в цялата тази постановка, която се изиграва е :Кой е главният виновен за действията и постъпките на тези деца? Дали самите деца? Дали родителите? Дали обществото?
Всеки има право на мнение,но според моя мироглед всички сме замесени,всеки има своята вина,и обществото,и родителите,и децата.Като по този начин не визирам отделни случаи,а общо и цялостно виждане върху нещата.
Доста често родителската грешка е първоначалния тласък към по нататъшния развой на събитията в живота на тези деца.
С какво са виновни тези деца,че родителите им са ги изоставили по домовете,с какво са виновно,че един или двамата родители злоупотребяват с алкохола и упражняват насилието като средство за възпитание,с какво са виновни още,че не са получили нужното внимание,вместо това материални заместители на истинското отношение в едно семейство?
Не оправдавам никой,по никакъв начин с тези думи,но децата жертви на насилие-било то психическо или физическо-стават насилници.
Всеки трябва да поеме отговорността в ръцете си,да се замисли върху правата си и да не злоупотребява с тях.Виновните било то родители или децата трябва да бъдат наказани по хуманен начин.
Тук става дума за отношение както в семейството,така и в обществото,трябва да има диалог-приемане и предаване.Ако тази нишка се скъса или изгуби,както виждате нищо добро няма да последва,напротив може би ще трябва да очакваме най-лошото.
Нека децата ни,живеят в по-добро общество,общество,което дава тласък към развитие,а не към насилие и антихуманно поведение.
Нека тези деца не просят по улиците,нека не се навличат в побоища завършващи със смърт,нека не продават телата си за да оцелеят...
Нека бъдат по-добри хора,нека им помогнем в това да бъдат по-добри хора.
Нека бъдем по-добри!

La Liberté guidant le peuple

Картината “Свободата води народа ”
(на френски: La Liberté guidant le peuple) е картина от Йожен Дьолакроа, на която е изобразена Юлската революция и по-специално събитията от 28 юли 1830 в центъра на Париж. Дьолакроа рисува картината си през есента на 1830. Творбата е показана за първи път през май 1831.
Картината е изобразена на платно с размери 260 × 325 см ,с маслени бои.

Картината на Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа е изцяла рожба на романтизма,това не бива да ни очудва тъй като,именно авторът е виден представител на това направление в изкуството. Жена, олицетворяваща Свободата, води народа напред над телата на загиналите, като в едната ръка държи знамето на френската революция, а в другата - мускет. –това е обичайното описание на картината.
Наистина на платното е изобразена жена,но дали тя е олицетворение на Свободата или нещо повече?Не можем да не забележем,че тя е в центъра на творбата и изпъква на фона на всичко останало. Защо точно трябва да бъде жена на фона на всичко това,няма ли да бъде по-силно въздействието върху картината ако беше мъжка фигура.Или жената изобразена на платното представлява не само Свободата, но и като цяло женската същност и воля. Защото в онази епоха жената не е имала равни права с мъжа, леко се е обезличавала или е стояла в сянка.
Може би,в тази картина е заложено женското начало или агресивната силна, борбена и горда страна на женската природа.Достатъчно силна и смела,Тя,жената държи знамето в едната ръка,което предава много революционно настроение,в другата мускет,с който сякаш казва : “Аз съм готова да се бора за Свободата,защото искам и мога”.
Ако се вгледаме по-отблизо ще забележим спокойствието изразено на лицето й,тя е обърнала поглед назад за да провери дали я следват всички,но от нея лъха едно спокойствие.
Навсякъде около нея мъртви хора под краката й,но тя върви и напред сред тълпата от мъртавци.Като че ли,нищо не е в състояние да я спре,защото тя знае каква е цената и би я платила.
Мъжът паднал краката й или моли за милост, или може би е изумен от тази нейна красота и смелост, с привкус на възхищение. Можем само да гадаем, другите фигури в картината са мъжки,те я следват нея непокорната Свобода. Има още нещо,което не може да не убегне на нашето внимание, жената е полугола до кръста.Да,точно така,тя е с разкъсана рокля,докато светът се сгромолясва под краката й,тя крачи смело напред.
Защо ли авторът е решил така,от пръв поглед на картината това е едно от нещата,които прави силно впечетление.Може би,това изразява и подчертава по-силно нейната женственост ,но въпреки това тя е по-силна отколко си мислят всички.Омагъосани пленени,очаровани,потни,кални,нахъсани,силни я следват всички.От дясно на нея е застанало едно момче,не на повече от 10 години,какво значи това?Това дете,все още неподготвено за света и за жестоката реалност,върви рамо до рамо със Свободата.Готово да се пръсне малкото му сърчице,само за да докаже пред света себе си.Ето тук няма как да не затайм дъх пред тази воля за живот,защото тя свободата е живот.Животът без свободата една изгубена,скъсана нишка.

Що е то,Българското кино?

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на Отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.
Ето ви началото,сега трябва да стигнем до завършека,нали?Все още сме посредата някъде и се лутаме в нашата малга-голяма България.
Не,че няма артисти,има ги,има идеи,имаме ги,но,доста често пари нямаме.Виновни ли са младите талантливи актъоти,че не могат да се изяват и да покажат какво могат,не са!Просто е твърде скъпо за да се го позволят...и така нашето родно кино си остава ''развитие'' в застой.Добре,че на времето се е правило от нищо нещо,не да е голямо,но да е нещо,нали?"Къде са ми детските книжки,кажи ми,мой прашен сандък?" си припявам от Войната на таралежите още.
Въпросът е има ли бъдеще нашето кино?След несполучливите опити да се създаде нещо,бе завършен филмът "Мила от Марс".Тя бяга. Не знае къде, но знае от кого и от какво. От мелачката на близки и далечни бардаци, за които вече е дораснала. Парче месо, което търси спасение.Една трагедия превърната комедия,от безмислените реплики на актъорите ли,не знам!? Крайно разочарована останах от този филм...Силно надценен!
В новото източноевропейско кино това май се води за фактор определящ филма като артистичен, пронмикновен, дълбок и същевремено съобразен с битието на простия човек... или нещо такова...Да ама не!
Единственият филм,който ми грабна вниманието от новито бг кино е "Източни пиеси".
"Когато кажеш някому, че отиваш да гледаш български филм на кино, той обикновено се усмихва снизходително и подигравателно. Хората са предубедени към българското кино."Този филм обаче,ще ви накара да отидете в кино залата отново...дори след 3-то гледане.Аз лично съм го гледала 2 пъти,на премиерата в Бургас и във Варна,и ако имах възможност щях да отида и до София!Въпреки,че е направен с малко пари филмът на Камен Калев,показва много неща и те кара да вникнеш и да се замислиш най-малкото.
Показвайки социалното положение в страната,филмът излъчва "мръсотия",отношението между родители и деца,диалогът в семейството,културата и днешното развитие,обтегнато от объркания човек търсещ щастието в живота си,всичко това обгърнато с много реализъм.Част от актьорите играят себе си и никой друг, а някои дори не са професионални актьори. Включително и централната фигура в лицето на Христо Христов, на когото обаче му личи, че си е артист по призвание.Искрен и истински, макар и да звучи изтъркано – филмът е себе си,горещо го препоръчвам.

Аз знам най-добре кое е добре за детето ми! -каза родителят

Аз знам кое е най-добре за детето ми е,това е!
Запетая,тире,многоточие,не ни трябва,точка и край,това беше,без повече възражения,моля(така или иначе ще бъдат отхвърлени).Ето това наричам аз стериотипи,ето наричам това аз предразсъдък през,който и танк да мине ще оцелее.Да,такава е ситуацията,от ясна по ясна но,кой да я види? Родителите водени от предразсъдъци възпитават децата си,но кой ги няма? Въпросът е не в това да бъдат премахнати такива предрасъдъци ,не да се воюва с тях,а да се осъзнаят.
Всеки родител иска за детето си един:чист,мирен,справедлив свят,всеки родител иска детето му да получи най-доброто,нали?
Но,замислете се,
първо колко чист е света ?
Няма вредни отпадъци,НЕ!Няма изкуствена храна заместител на естествената,Не!Няма такова нещо,всичко е само плод на вашето въображение,Imagination,няма какво друго да бъде. Няма манипулация от страна на медийте,няма реклами ,в които по 100 пъти се казва „Ние знаем кое е най-доброто за вашето дете”( Недей те да го храните с кърма, оставете всичко на нас, защото ние имаме парична изгода!)Както е казал някога Лайбниц „Ние живеем в най-добрия от всички възможни светове”.
Нататък...колко е мирен нашия свят? Всички се обичаме много, затова има толкова бомбени атентати, затова по света има хора които живеят ден за ден, има и такива,които няма какво да ядат, но не се заблуждавайте всичко това е от любов. Няма криза никъде, всички сме доволни и щастливи,всичко е прекрастно. Заради тази същата любов стават инциденти с млади хора, пребивания в дискотеките, някой от които завършващи с убийства, Алелуя, Любовта ще спаси света!
Колко справедливост има в днешни дни ?В изобилие, ще отговоря аз.
Защото хора с увреждане не са допускани до институции, защото в България все още превръщаме в аутсайдери „по-различните”.Защото всички имат равни права и всичко си върви по мед и масло! Този проблем е мит, и ако си мислите, че все още съществува сте със психическо отклонение или огромно въображение.
За съжаление ще разочаровам младите родители, съжелявам но, има какво още да се дооправи, оформи в някой наши институции и отношения ,разбирания и така нататък.
Ще опровергая и думите на Лайбниц „Съжелявам,пич,виждаш ми се симпатичен, но определено не живеем в най-добрия свят от всички възможни...не и днес”.